Димитър Радев: Влизането в ERM II ще ускори реалната конвергенция и доходите

Изпълнението на Маастрихтските критерии е основното формално изискване за приемане на еврото, след като валутата на една страна вече е включена в Европейския валутен механизъм, какъвто е нашият случай. В момента България изпълнява всички тези критерии, включително за бюджетното салдо, с отчитане на изключението за COVID-19 разходите; дълга; стабилността на валутата; инфлацията и лихвените равнища. Това коментира управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за в. Банкеръ.

Той е категоричен, че страната ни ще е готова за приемането на еврото до четири години. Гуверньорът на централната банка напомня, че “в крайна сметка това е политически процес, който трябва да бъде финализиран с политически акт“.

„Политически сътресения, вътрешни или външни, могат да окажат влияние върху времевата рамка. Но като технически капацитет и възможности, финализирането на процеса до 2024 г. е напълно изпълнимо“, прогнозира Димитър Радев.

Според него по отношение на фиска и валутната стабилност страната ни разполага със значителни резерви.

„Задачата е да не допуснем значително влошаване спрямо ситуацията в момента, а това е напълно изпълнима задача в посочения времеви хоризонт“, смята той.

Управителят на централната банка напомня, че България е пълноправен и пълноценен участник в ключова институция на еврозоната, каквато е Банковият съюз и вече оперираме в режим на близко сътрудничество между БНБ и Европейската централна банка. „Това има силно консолидиращ ефект по отношение на цялостния процес за присъединяване към еврозоната“, посочва той.

На въпрос дали бавното догонване на средните нива на доходите може да ни остави в ERM II по-дълго, Димитър Радев е на мнение, че формалното стартиране на процеса на присъединяване към еврозоната, чрез включването на лева във Валутния механизъм, и на страната – към Банковия съюз, заедно с изпълнението на критериите за номинална конвергенция, каквито са Маастрихтските критерии, ще ускорят процеса на реална конвергенция, включително по отношение на доходите.

„Не трябва да пропускаме и факта, че през последните години доходите в страната нарастват с изпреварващ темп спрямо средноевропейските. Разбираемо обаче това не може да промени нагласите на хората по този въпрос, тъй като тръгваме от много ниско равнище“, заявява управителят на БНБ.

По думите му съотношението на заплатите между публичния и частния сектор е сложен въпрос след някои правителствени решения от това лято, според които бизнесът е поставен в принудителна ситуация да догонва възнагражденията в държавния сектор.

„Не мисля, че има еднозначни отговори на този въпрос. Ще ви дам пример с БНБ. Ние сме притеснени с увеличения процент на кандидати за работа, които са спечелили конкурсите, но отказват да подпишат договор, поради равнището на заплащане, а заплатите в БНБ са на сравнително добро равнище. Става въпрос за висококвалифицирани специалисти от ИТ сектора, юристи, одитори, а също колеги от банковата система. Отказалите се предпочитат частния сектор поради разликата в заплащането, обясни Радев. - Следователно, поне когато говорим за хората с добро образование и висока квалификация, не мисля, че частният сектор е поставен в ситуация да догонва заплатите в държавния сектор.“

Той обаче отбелязва, че този въпрос трябва да се дискутира в стратегически контекст, а не от гледна точка на извънредната ситуация, в която се намираме.